English French German Italian Portuguese Russian Spanish

“ЕДЕН“ упатува повик за соработка до оние читатели на сајтот кои поседуваат интересни информации, истражуваат и имаат сопствено мислење за теми кои се обработуваат на овие страници или пак имаат преводи на македонски од статии објавени на други сајтови, блогови, часописи... да земат учество во понатамошното креирање и развивање на сајтот. Администраторите ќе ги разгледаат пристигнатите материјали и ќе ги објават оние кои се во склад со информациите кои веќе се нудат, а авторите или преведувачите кои ќе бидат најактивни ќе добијат своја рубрика и статус на уредници на истата. За повеќе информации или испраќање на материјалите контактирајте го администраторот на еден...

Богумили - Богумили - Страна 4 PDF Печати Е-пошта
Ниво на корисникот: / 1
НајлошоНајдобро 
Напишано од Антитрп Богумилски   
Понеделник, 16 Февруари 2009 00:13
Индекс на артикл
Богумили
Страна 2
Страна 3
Страна 4
Страна 5
Сите страници

 

And what followed? the Emperor threw off his disguise and drew the curtain aside; and the whole Senate was gathered together and the military contingent mustered, and the elders of the Church were present too. The episcopal throne of the Queen of Cities was at that time occupied by that most blessed of patriarchs, Lord Nicholas, the Grammarian. Then the execrable doctrines were read out, and proof was impossible to attack. And the defendant did not deny anything, but immediately bared his head and proceeded to counter-demonstrations and professed himself willing to undergo fire, scourging and a thousand deaths. For these erring Bogomils believe that they can bear any suffering without feeling pain, as the angels forsooth will pluck them out of the fire. And although all reproached him for his impiety, even those whom he had involved in his own ruin, he remained the same Basil, an inflexible and very brave Bogomil. And although he was threatened with burning and other tortures he clung fast to his demon and embraced his Satanael. After he was consigned to prison the Emperor frequently sent for him and frequently exhorted him to forswear his impiety, but all the Emperor's exhortations left him unchanged.

 

Before the Emperor had begun to take severe measures against him, after his confession of impiety he would occasionally retire to a little house which had recently been prepared for him situated fairly close to the royal palace. It was evening and the stars above were shining in the clear air, and the moon was lighting up that evening, following the Synod. When the monk entered his cell about midnight, stones were automatically thrown, like hail, against his cell, and yet no hand threw them, nor was there any man to be seen stoning this devil's abbot. It was probably a burst of anger of Satanael's attendant demons who were enraged and annoyed because he had betrayed their secrets to the Emperor....

 

 

 

After this in the course of the years of his reign, a very great cloud of heretics arose, and the nature of their heresy was new and hitherto unknown to the Church. For two very evil and worthless doctrines which had been known in former times, now coalesced; the impiety, as it might be called, of the Manichaeans, which we also call the Paulician heresy, and the shamelessness of the Massalians. This was the doctrine of the Bogomils---compounded of the Massalians and the Manichaeans. And probably it existed even before my father's time, but in secret; for the sect of the Bogomils is very clever in aping virtue. And you would not find any long-haired wordling belonging to the Bogomils, for their wickedness was hidden under the cloak and cowl. A Bogomil looks gloomy and is covered up to the nose and walks with a stoop and mutters, but within he is an uncontrollable wolf. And this most pernicious race, which was like a snake hiding in a hole, my father jured and brought out to the light by chanting mysterious speels. For now that he had rid himself of much of his anxiety about the East and the West he turned his attention to more spiritual matters. For in all things he was superior to other men; in teaching he surpassed those whose profession was teaching; in battles and strategy he excelled those admired for their exploits.

By this time the fame of the Bogomils had spread everywhere. (For Basil, a monk, was very wily in handling the impiety of the Bogomils; he had twelve disciples whom he called "apostles," and also dragged about with him some female disciples, wretched women of loose habits and thoroughly bad, and he disseminated his wickedness everywhere.) This evil attacked many souls like fire, and the Emperor's soul could not brook it, so he began investigating the heresy. He had some of the Bogomils brought to the palace and all proclaimed a certain Basil as the teacher and chief representative of the Bogomilian heresy. Of these, one Diblatius was kept in prison, and as he would not confess when questioned, he was subjected to torture and then informed against the man called Basil, and the disciples he had chosen. Accordingly the Emperor entrusted several men with the search for him. And Sotanael's arch-satrap, Basil, was brought to light, in monk's habit, with a withered countenance, clean shaven and tall of stature.

 

 


Source:

From: Elizabeth A. S. Dawes, trans., The Alexiad of the Princess Anna Comnena, (London: Kegan, Paul, Trench, Trubner and Co., Ltd., 1918), pp. 412-415, reprinted in Alfred J. Bannan & Achilles Edelenyi, eds., Documentary History of Eastern Europe, (New York: Twayne Publishers, 1970), pp. 7-11.

 

 

 

 

 


Основни црти кои може да ги забележиме за богумилите и богумилските заедници се:

1.      Заедницата е востановена како некое духовно-витешки ред кој  се прирпрема “ крајот на денот“.

2.      Имале четири нивоа или класи. Ја водел главниот свештеник и социјалните структури ги одредувала Евангелието по Јован.

3.      Особена важност му давале на знаењето. Ги проучувале светите списи и ги толкувале.

4.      Некои од класите (моите сознанија се за 2), не живееле во брак.

5.      Во обредите носеле бела облека. Моите сознанија дека во другото време носеле црна облека.

6.      Дедото иако највисок по ранг, делувал како што и неговото име што кажува со благост и мудрост.

7.      Го славеле симболот на Сонцето. Славењето на овој симбол е можеби заради светлината. Тоа е симбол кој  насекаде го сретнуваме под име Ил или Ел, па и неговата модификација Ал. Така во Илијада се зборува за Илион, Ели е кај Евреите и Ели-ни(е) -те, А секој знае за Ал-хемија. Последните зборови на Исус се Ели, Ели, Лама Асафтани (Ели, Ели, што ме остави).

8.      Се нарекувале синови на светлината или христијани. Во подтекст се кажува дека знаењето е светлина. Овде се зборува за просветленото знаење или најдиректните сознанија. Голем дел од тие знаења ги делеле, ја ширеле светлината. Исус кажува: “Најпосле нема светло ако лампата ја ставите под кошница, ниту ако ја сокриете. Подобро да ја поставите на повисоко местото секој што ќе дојдеда ја види светлината“

 



Последно освежено ( Петок, 08 Мај 2009 13:33 )
 
Коментари (2)
Информација за планетата
2 Вторник, 13 Септември 2011 22:18
Sasenko
Ве молам, во име на Љубовта надминете го егото и поттикнете ги луѓето околу вас за помош на Светот. Најголемата болест на човештвото е свесното уништување на себе си.
“Ако успееме да бидеме 9000 срца кои шепотат во Божествена Молитва, тогаш нема да случат наредните глобални деструктивни катаклизмички случувања.”

http://theholywhisper.com/images/Bolesta_na_Konstantin_MAK.pdf
богомилите
1 Среда, 27 Мај 2009 19:17
Мариана
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие. Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.

Разпостранено първоначално в Мизия, Тракия и в по-силно подложената на славянско влияние Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това религиозно учение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма. В Рашка през XII век след събора на Петрова църква, богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя, а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в Босна и Херцеговина. Някои от тях бягат натам след 1170 година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели /банове/ и по-късни крале. Владетелят бан Кулин бил страстен богомил и сектата

Според Житието на сръбския княз Иван Владимир, още по времето на българския цар Самуил "заблудените народи на масалианските и богомилските български еретици, (които) проникнали в Мизия, Албания, Далмация, Илирик и Сърбия".[4] През XI-XII в. се множат сведенията за разпространението на "българската ерес" (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. На Запад, от Далмация до Атлантика, католическите папски наместници от бенедиктинския орден изучават византийския опит в борбата срещу еретиците, чиято мисионерска дейност се счита като основополагаща при възникването на западноевропейските религиозни общности на патарени, катари (албигойци) и валденси в Далмация, Италия, Германия, Фландрия, Англия, Франция, Лангедок и Арагон (обхващащ и днешна Каталония). Разпространението се осъществявало от търговци и занаятчии, предимно тъкачи, пътешественици и богомолци, а идейната им връзка с трубадури и минезингери им осигурила широка гласност и достъп до управата на свободните градове в Северна Италия и кралските дворове на Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях "заливат цяла Европа", назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н. Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като "добри хора" и "добри християни", заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар, които ярко се отличавали от помпозността и претенциозността на папския двор и висшия католически клир, и разпуснатостта и невежеството на провинциалното католическо свещенство. В Ломбардия (Северна Италия) движението било добре организирано още през XII в. Негово средище бил град Милано, а самите еретици били наричани патарени според наброявала десетки хиляди привърженици в страната. Оттам разпространението ѝ стига до сърцето на Западна Европа.

из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8

Додади го твојот коментар

BoldItalicUnderlineStrikethroughSubscriptSuperscriptImageOrdered listUnordered listQuoteCode
Happy smileyVery happy smileyWinking smileyOh my God !Smiley with tonque outHot smileySad smileyCrying smileyShocked smileyBe Right BackAshamed smileyConfused smileyI dont knowThinking smileyEye-rolling smileySleepy smileyDon't tell anyoneBaring teeth smileyParty SmileySick smileyAngry smileyDevilAngelNerd smileySarcastic smileySecret tellingThumbs upThumbs downClapping handsFingerscrossedLeft hugRight hugBoyGirlMessengerHeartBroken heartRoseWilted roseKissGiftBirthday cakeCigaretteHandcuffsBeer mugDry martiniI'mMoonStarSunRainbowUmbrellaIslandRainStormDinner plateBowlPizzaCoffee cupCatDogBatGoatSnailTurtleSheepFilmstripNoteE-mailCameraLightClockTelephone receiverComputerMobile phoneXboxSoccer ballAutoAirplaneMoneyFilmFilm LinkSoundPictureExclamationRss
Вашиот псевдоним:
Вашата адреса за електронска пошта:
Предмет:
Коментар: