English French German Italian Portuguese Russian Spanish

“ЕДЕН“ упатува повик за соработка до оние читатели на сајтот кои поседуваат интересни информации, истражуваат и имаат сопствено мислење за теми кои се обработуваат на овие страници или пак имаат преводи на македонски од статии објавени на други сајтови, блогови, часописи... да земат учество во понатамошното креирање и развивање на сајтот. Администраторите ќе ги разгледаат пристигнатите материјали и ќе ги објават оние кои се во склад со информациите кои веќе се нудат, а авторите или преведувачите кои ќе бидат најактивни ќе добијат своја рубрика и статус на уредници на истата. За повеќе информации или испраќање на материјалите контактирајте го администраторот на еден...

Богумили - Богумили - Страна 5 PDF Печати Е-пошта
Ниво на корисникот: / 1
НајлошоНајдобро 
Напишано од Антитрп Богумилски   
Понеделник, 16 Февруари 2009 00:13
Индекс на артикл
Богумили
Страна 2
Страна 3
Страна 4
Страна 5
Сите страници

9.      Ја негувале вистината и искреноста.  

 

10.  Биле изузетно чесни, и нераскинливо привзани на заедницата, не заради казнената политика, туку по нивната слободна оределба (затоа најголема казна е да се исклучи од заедницата). Во литературата нема пример на некој што се покајал дека влегол во заедницата, инаку нивните противници тоа сигурно би го искористиле и би ги навеле тие примери.

 

11.  Живееле здрав и долговечен живот.

 

12.  Ги проучувале и познавале својствата на билките и минералите.

 

13.  Можеле да предвидуваат настани.

 

14.  Физичкиот живот бил далеку позади духовниот. заедницата се одликува со етички и животен радикализам: потребно е и битно е преобразба, самопромена. Сите надворешни облици на религиозна пракса, иако многу чувани, само се одраз на внатрешниот контакт со Невидливиот. Богумилите се правеле доследно: се да се реализира и во потполност.

 

15.  Физичка болка поднесувале со насмевка на лицето.

 

16.  Физичката смрт не ја сметале како трагедија туку како дел од вообичаеното однесување на синовите натемнината. Знаеле  затоа што се ослободува неговата душа за врзаноста кон телото и оваа планета затвор со која владее Сотона. Тоа им била можност да се ослободат од оковите кои им се наметнати преку животот на оваа планета.

 

17.  Условите за да се стане член на заедницата биле исклучително тешки и било потребно најмалку 3 години. Ова кажува дека имало доста заинтересирани и тие сигурно добивале нешто со тоа. Нешто кое неможеле никаде да го добијат.

 

18.   Нивните техники и тајни учења било забрането да се шират вон заедницата. Ако на неодговорен човек му дадете оружје, тој или ќе се повреди самиот себе или ќе повреди некој друг.

 

19.   Тие биле во борба со синовите на темнината. Нив  ги нарекувале Китејци. (кои се тие?)



[1] )  M. Ber, Opsta historija socijalizma i socijalnih borbi, Zagreb 1933

[2] ) Следбеници на Мани



Последно освежено ( Петок, 08 Мај 2009 13:33 )
 
Коментари (2)
Информација за планетата
2 Вторник, 13 Септември 2011 22:18
Sasenko
Ве молам, во име на Љубовта надминете го егото и поттикнете ги луѓето околу вас за помош на Светот. Најголемата болест на човештвото е свесното уништување на себе си.
“Ако успееме да бидеме 9000 срца кои шепотат во Божествена Молитва, тогаш нема да случат наредните глобални деструктивни катаклизмички случувања.”

http://theholywhisper.com/images/Bolesta_na_Konstantin_MAK.pdf
богомилите
1 Среда, 27 Мај 2009 19:17
Мариана
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие. Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и религиозен антагонизъм.

Разпостранено първоначално в Мизия, Тракия и в по-силно подложената на славянско влияние Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това религиозно учение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма. В Рашка през XII век след събора на Петрова църква, богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя, а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в Босна и Херцеговина. Някои от тях бягат натам след 1170 година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели /банове/ и по-късни крале. Владетелят бан Кулин бил страстен богомил и сектата

Според Житието на сръбския княз Иван Владимир, още по времето на българския цар Самуил "заблудените народи на масалианските и богомилските български еретици, (които) проникнали в Мизия, Албания, Далмация, Илирик и Сърбия".[4] През XI-XII в. се множат сведенията за разпространението на "българската ерес" (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. На Запад, от Далмация до Атлантика, католическите папски наместници от бенедиктинския орден изучават византийския опит в борбата срещу еретиците, чиято мисионерска дейност се счита като основополагаща при възникването на западноевропейските религиозни общности на патарени, катари (албигойци) и валденси в Далмация, Италия, Германия, Фландрия, Англия, Франция, Лангедок и Арагон (обхващащ и днешна Каталония). Разпространението се осъществявало от търговци и занаятчии, предимно тъкачи, пътешественици и богомолци, а идейната им връзка с трубадури и минезингери им осигурила широка гласност и достъп до управата на свободните градове в Северна Италия и кралските дворове на Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях "заливат цяла Европа", назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н. Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като "добри хора" и "добри християни", заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар, които ярко се отличавали от помпозността и претенциозността на папския двор и висшия католически клир, и разпуснатостта и невежеството на провинциалното католическо свещенство. В Ломбардия (Северна Италия) движението било добре организирано още през XII в. Негово средище бил град Милано, а самите еретици били наричани патарени според наброявала десетки хиляди привърженици в страната. Оттам разпространението ѝ стига до сърцето на Западна Европа.

из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8

Додади го твојот коментар

BoldItalicUnderlineStrikethroughSubscriptSuperscriptImageOrdered listUnordered listQuoteCode
Happy smileyVery happy smileyWinking smileyOh my God !Smiley with tonque outHot smileySad smileyCrying smileyShocked smileyBe Right BackAshamed smileyConfused smileyI dont knowThinking smileyEye-rolling smileySleepy smileyDon't tell anyoneBaring teeth smileyParty SmileySick smileyAngry smileyDevilAngelNerd smileySarcastic smileySecret tellingThumbs upThumbs downClapping handsFingerscrossedLeft hugRight hugBoyGirlMessengerHeartBroken heartRoseWilted roseKissGiftBirthday cakeCigaretteHandcuffsBeer mugDry martiniI'mMoonStarSunRainbowUmbrellaIslandRainStormDinner plateBowlPizzaCoffee cupCatDogBatGoatSnailTurtleSheepFilmstripNoteE-mailCameraLightClockTelephone receiverComputerMobile phoneXboxSoccer ballAutoAirplaneMoneyFilmFilm LinkSoundPictureExclamationRss
Вашиот псевдоним:
Вашата адреса за електронска пошта:
Предмет:
Коментар: